7 цитата, с които да се потопите в „Нощ“
Вторият роман на Камелия Кучер излиза на 8 октомври, но вече може да направите предварителна поръчка.
След „Дом“ почитателите на Камелия Кучер търпеливо чакат новия й роман, който вече може да бъде поръчан предварително с 20% отстъпка тук. Всички книги, поръчани до 6 октомври (включително), ще бъдат с персонален автограф.
А докато дойде моментът да разгърнете книгата, можете да видите официалния й трейлър тук или да се потопите в атмосферата на „Нощ“ със седем красиви цитата.
Момчето с пъстрите очи ме следи. Питам се може ли да се вярва на пъстри очи, щом не успяват да определят дори цвета си?
***
Често се изкушаваме да украсим спомените за детството. Мамим себе си, обвивайки в романтика непорочните години, към които все се връщаме в търсене на обяснение за това, което представляваме днес. Доизвайваме миналото, за да осмислим настоящето.
***
Често ме крепеше мисълта за книгите. Мисълта, че щом в нашия свят има място за тях, значи войната все някога ще свърши и аз отново ще мога да се затварям в стаята и да чета и никога повече няма да дойде някой през нощта и да ни каже да си приготвяме куфарите и да вземем само най-необходимото. Войната е крадец без лице.
***
Топъл, слънчев ден. Лъчите се пречупваха във витрината, хвърляха сенки и образуваха цветна дъга. Обожавах мириса на книги – издебвах момент, когато татко се разсейваше с някой посетител или потъваше в големите тетрадки, в които записваше – както разбрах доста по-късно, името на всеки клиент и книгата, която е купил. Издебвах удобен момент и тайно посягах към лавиците, за да отворя някоя стара книга и да ме лъхне мирисът, с който бе пропито цялото ми детство.
***
Случвало ли ви се е да вървите към някого с усещането, че вървите към себе си? И с всяка крачка приближавате все повече онази част от вас – пренебрегната, загърбена и захвърлена, но единствената, която има смисъл. Където е съдържанието на пълната душа, изживяваща живота си точно там, където иска, точно с този, с когото трябва, точно така, както е предопределено?
С това чувство тичам. По ветровитите улици. Към Ева. Към себе си.
***
Погледът й съдържаше отговорите на онези въпроси, които още не си си задал. Усмивката й казваше повече от която и да е изречена дума. Свиреше на цигулка така, че дори глухият би могъл да чуе музиката, лееща се изпод пръстите й. Одушевяваше всичко, до което се докосне, а лицето й... бях сигурен, че луничките й са дар от Бога, за да намеря по тях пътя си до нея. Съзвездията на моя живот.
***
Понякога, за да узнаеш отговора на даден въпрос, не бива никога да го задаваш.
Вижте повече за книгата и прочетете откъс тук.